изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Българската народна банка е централна банка на Република България. Тя е юридическо лице. (2) Българската народна банка се отчита за своята дейност пред Народното събрание.
Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) (1) Основна цел на Българската народна банка е да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика в съответствие с изискванията на този закон. (2) Българската народна банка действа в съответствие с принципа на отворената пазарна икономика при свободна конкуренция, като подкрепя ефективното разпределение на ресурсите. От момента на присъединяване на Република България към Европейския съюз и без да се засяга основната цел за поддържане на стабилността на цените, Българската народна банка подкрепя общите икономически политики в Европейската общност, за да допринесе за осъществяване на нейните цели, както са посочени в чл. 2 от Договора за създаване на Европейската общност. (3) Без да се засягат целите по ал. 1 и 2, Българската народна банка подкрепя политика на устойчив и неинфлационен растеж. (4) Българската народна банка съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни системи и осъществява надзор върху тях. (5) Българската народна банка има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната. (6) Българската народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. (7) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2010 г., в сила от 30.06.2011 г.) Българската народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на операторите на платежни системи, на платежните институции и на дружествата за електронни пари в страната.
Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) При определяне на общите насоки на паричната политика Българската народна банка и Министерският съвет се информират взаимно.
Чл. 4. (1) Българската народна банка във връзка с изпълнението на функциите си може да изисква от банките да й предоставят всички документи и информация, както и да извършва съответни проверки. (2) (Доп. – ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Българската народна банка не може да разгласява и да предава на други лица получената информация, представляваща банкова или търговска тайна за банките и другите участници в паричния оборот и в кредитните отношения, освен в случаите, предвидени в Закона за защита на класифицираната информация.
Чл. 5. Българската народна банка може да участва организационно и финансово в международни организации, които имат за цел развитието на международното сътрудничество в областта на валутната, паричната и кредитната политика, както и да участва от свое име в дейността на тези организации, когато Република България има интерес.
Чл. 6. (1) Седалището на Българската народна банка е град София. Тя може да има клонове в страната и представителства в страната и в чужбина. (2) Българската народна банка има печат със своето наименование и с изображение на герба на Република България.
Глава втора.
ОСНОВЕН КАПИТАЛ И РЕЗЕРВИ
Чл. 7. Основният капитал на Българската народна банка е 20 милиона лева.
Чл. 8. (1) За покриване на безнадеждни и съмнителни вземания Българската народна банка формира провизии в определен от управителния съвет размер, които са елемент на счетоводните разходи и коректив на активите по баланса. (2) Фонд „Резервен“ се образува от отчисления в размер 25 на сто от годишното превишение на приходите над разходите на банката. Средствата от фонда се използват за покриване на загуби на банката. (3) След отчисляване на сумата за фонд „Резервен“ от годишното превишение на приходите над разходите на банката се заделят необходимите суми за фондовете със специално предназначение, учредени по решение на управителния съвет. (4) Остатъкът от годишното превишение на приходите над разходите на банката се внася всяка година в приход на държавния бюджет в срок 4 месеца след края на финансовата година.
Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Когато в баланса на Българската народна банка сумата на активите й спадне под сумата на нейните задължения и на основния й капитал, министърът на финансите попълва основния капитал на банката до размера на недостига. (2) Редът по ал. 1 за покриване на недостига се прилага само в случаите, когато са изчерпани средствата по фонд „Резервен“ и по специалната резервна сметка по чл. 36, ал. 1 на банката.
Глава трета.
СТРУКТУРА И УПРАВЛЕНИЕ
Чл. 10. Органи за управление на Българската народна банка са управителният съвет, управителят и тримата подуправители, избрани за ръководители на основните управления по чл. 19.
Чл. 11. (1) Управителният съвет се състои от седем членове: управителят на банката, тримата подуправители и трима други членове. (2) Членове на управителния съвет са български граждани. (3) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) За членове на управителния съвет се избират и назначават лица с високи нравствени качества, които са изтъкнати професионалисти в сферата на икономиката, финансите и банковото дело. (4) (Нова – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Член на управителния съвет не може да бъде лице: 1. осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление; 2. обявено в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество; 3. което е било през последните две години, предхождащи датата на решение за обявяване на търговско дружество или кооперация в несъстоятелност, член на техен управителен или контролен орган. 4. (нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) което е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация с изключение на дружества, в които Българската народна банка има участия; 5. (нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) което е съпруг или съпруга или се намира във фактическо съжителство, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително с друг член на управителния съвет.
Чл. 12. (1) Управителят на Българската народна банка се избира от Народното събрание. (2) Народното събрание избира подуправителите-ръководители на основните управления по чл. 19, по предложение на управителя. (3) Другите трима членове на управителния съвет се назначават от президента на републиката. (4) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Мандатът на членовете на управителния съвет е 6 години. Изборът на нов член на управителния съвет се произвежда, съответно назначаването му се извършва, не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на действащия. Ако до изтичането на мандата изборът, съответно назначаването не бъде осъществено, членът на управителния съвет с изтекъл мандат продължава изпълнението на правомощията си до произвеждането на нов избор, съответно до назначаването. (5) (Доп. – ДВ, бр. 54 от 1999 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Управителят и подуправителите не могат да извършват друга дейност освен преподавателска или като членове на органите на дружества, в които Българската народна банка има участие, или на международни организации във връзка с дейността й. Те могат да извършват неплатена дейност с единодушно решение на управителния съвет, доколкото не е налице конфликт на интереси. (6) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Другите трима членове на управителния съвет не могат да извършват друга платена дейност в Българската народна банка, да работят за банки, застрахователни дружества, други финансови институции или в изпълнителната власт, както и да извършват друга дейност, която може да породи конфликт на интереси. (7) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) При подаване на оставка от член на управителния съвет, правомощията на този член се прекратяват след изтичането на три месеца от подаването й, ако в този срок не е избран или назначен нов член на управителния съвет. (8) (Нова – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Отношенията между Българската народна банка и управителя и подуправителите се уреждат с договори за управление, които се сключват по ред, определен от управителния съвет. (9) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) Управителят, подуправителите и другите членове на управителния съвет подават пред органа, който ги избира или назначава, декларациите по чл. 12, т. 1, 2 и 3 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Декларацията по чл. 12, т. 4 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси се подава пред управителния съвет по реда на чл. 17, ал. 4.
Чл. 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При встъпването в длъжност управителят, подуправителите и другите трима членове на управителния съвет полагат клетва да спазват законите, да съдействат за осъществяване на поверените на банката функции, както и да пазят служебната, банковата, търговската или друга правнозащитена тайна, включително и след прекратяване на правомощията им. (2) Управителят и подуправителите полагат клетва пред Народното събрание, а другите трима членове на управителния съвет-пред президента.
Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) (1) Компетентният орган по чл. 12 може да прекрати предсрочно правомощията на член на управителния съвет само ако не отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 4 за изпълнение на служебните му задължения, ако е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца или ако е признат за виновен за съществено нарушение на служебните задължения. (2) При предсрочно прекратяване правомощията на член на управителния съвет на неговото място се избира, съответно назначава, друго лице за остатъка от мандата. (3) От момента на присъединяване на Република България към Европейския съюз решение за предсрочно прекратяване правомощията на управителя на Българската народна банка може да бъде отнесено за разглеждане пред Съда на Европейските общности от засегнатия управител или от управителния съвет на Европейската централна банка.
Чл. 15. (1) Управителният съвет заседава най-малко веднъж месечно. Той се свиква от управителя на банката или по искане най-малко на трима от членовете му чрез писмена покана. (2) Заседанията на управителния съвет се ръководят от управителя на банката, а в негово отсъствие-от определен от него подуправител.
Чл. 16. Управителният съвет: 1. обсъжда и приема основни насоки на дейността си; 2. приема нормативни актове по дейността на банката; 3. (изм. – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) определя лихвите, таксите и комисионите във връзка с дейността на банката; 4. определя процентите на минималните резерви, които банките трябва да държат, и утвърждава условията и изискванията за изпълнението им; 5. определя с наредби нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност; 6. приема правилник за дейността си; 7. взема решения за въвеждане и преустановяване на отделни дейности на банката; 8. открива и закрива клонове и представителства на банката; 9. приема решения за издаване на нови банкноти и монети и определя сроковете, след които те престават да бъдат законно платежно средство и в които извадените от употреба банкноти и монети следва да бъдат обменени; 10. обсъжда периодично отчетите за дейността на основните управления на банката; 11. определя реда и компетентностите за отнасянето в загуба на несъбираеми вземания на Българската народна банка; 12. приема решения за участие на Българската народна банка в международни организации и в мероприятия и дейности, предприемани от такива организации; 13. приема внесените от управителя годишен бюджет, годишен счетоводен баланс и отчета по чл. 51; 14. (нова – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) отговаря за създаването и поддържането на ефективна система за вътрешен контрол в Българската народна банка и в нейните дъщерни дружества, съобразена с присъщите рискове за дейността й; 15. (предишна т. 14 – ДВ, бр. 10 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2010 г., в сила от 30.06.2011 г.) издава, отказва издаване и отнема лицензи на банки, на оператори на платежни системи, на платежни институции и на дружества за електронни пари при условия и по ред, определени със закон; 16. (нова – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2010 г., в сила от 30.06.2011 г.) поставя банки под специален надзор при условията и по реда на Закона за кредитните институции; 17. (нова – ДВ, бр. 101 от 2010 г., в сила от 30.06.2011 г.) разглежда и решава други въпроси от дейността на банката.
Чл. 17. (1) Управителният съвет може да заседава, ако присъстват повече от половината от членовете му. (2) Решенията на управителния съвет се приемат с мнозинство от присъстващите, но с не по-малко от 4 гласа. (3) Въздържане при гласуването не се допуска освен в случаите по ал. 4. (4) Членовете на управителния съвет не участват в обсъждането и се въздържат от гласуване на решения по въпроси, от които те или членовете на семействата им са заинтересувани. Те са длъжни предварително да уведомят управителния съвет за наличието на такива интереси.
Чл. 18. (1) Управителят на Българската народна банка организира, ръководи и контролира дейността на банката с изключение на онези дейности, които с този или с друг закон са предоставени в изключителна компетентност на подуправителите, и я представлява в страната и в чужбина. Той може да предоставя упражняването на някои от правомощията си на други длъжностни лица. (2) Управителят може да създава консултативни съвети, които подпомагат осъществяването на неговите функции.
Чл. 19. (1) В Българската народна банка се обособяват три основни управления – „Емисионно“, „Банково“ и „Банков надзор“, всяко от които се ръководи пряко от подуправител, определен от Народното събрание. (2) По решение на управителния съвет могат да се създават и други управления и служби. (3) В рамките на предоставените им компетенции със закон или с приет от управителния съвет нормативен акт подуправителите организират, ръководят и отговарят за дейността на ръководените от тях управления. (4) По предложение на подуправителя управителният съвет определя негов заместник, който изпълнява правомощията му при негово отсъствие.
Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Основната функция на управление „Емисионно“ е да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на Българска народна банка, като предприема необходимите действия за ефективно управление на брутните международни валутни резерви на банката. (2) При възникването на системен риск за стабилността на банковата система управление „Банково“ осъществява функциите на кредитор от последна инстанция при условия, определени в този закон и в приетите от управителния съвет нормативни актове. (3) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Надзорът върху банковата система се осъществява от подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, съгласно определен в закон ред и издадените за неговото прилагане нормативни актове. При упражняване на надзорните си правомощия той прилага самостоятелно и независимо предвидените в закон мерки за въздействие и санкции. (4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2010 г., в сила от 30.06.2011 г.) Надзорът върху операторите на платежни системи, върху платежните институции и дружествата за електронни пари се осъществява от подуправителя, ръководещ управление „Банково“, по ред, определен в закон и в нормативните актове по прилагането му. При упражняване на надзорните си правомощия той прилага самостоятелно и независимо предвидените в закон мерки за въздействие и санкции.
Чл. 21. Управителният съвет определя с правилник структурата и конкретните функции и отговорности на управленията и службите в банката, реда за осъществяване на взаимоотношенията между тях и компетентността на ръководните длъжностни лица.
Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) (1) Вътрешният одит на Българската народна банка се осъществява от главен одитор, избран от управителния съвет на банката, след одобрение на председателя на Сметната палата. (2) Главният одитор оценява качеството на системите за вътрешен контрол, оказва съдействие на ръководството на банката за тяхното усъвършенстване и за управлението на риска, като: 1. проверява функционирането на тези системи, тяхната надеждност и пълнота на информацията; 2. проверява адекватността на съществуващите системи за защита на активите на банката и при необходимост – тяхното наличие; 3. проверява дали операциите на банката се извършват в съответствие със законите и другите нормативни актове и с актовете на органите за управление на банката; 4. оценява ефективността и ефикасността на извършваните операции със средства на банката и при необходимост прави препоръки до управителния съвет; 5. проверява законосъобразността и оценява ефективността и ефикасността на извършваните операции в дъщерните дружества на банката. (3) Главният одитор извършва други проверки по искане на управителния съвет. (4) Главният одитор координира дейността си с външния одитор на Българската народна банка. (5) Целите, правомощията, отговорностите, планът и отчетът за дейността на вътрешния одит на Българската народна банка се приемат от управителния съвет.
Чл. 23. (1) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Служебна тайна е информацията, свързана с подготовката за производство на български банкноти и монети; техническите параметри на сензорите за четене на защитни елементи на български банкноти и монети; системите за физическа защита и информационна сигурност на банката и дъщерните й дружества; информацията, свързана с транспортирането и охраната на ценни пратки и на други факти и обстоятелства, нерегламентираният достъп до които би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или на друг правнозащитен интерес, определени от управителя на Българската народна банка съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация. (2) (Изм. – ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Служителите на Българската народна банка са длъжни да пазят в тайна преговорите, сключваните сделки, размера на депозитите и операциите на клиентите, сведенията, получавани от банката, както и всички обстоятелства по работата на банката и нейните клиенти, които представляват служебна, банкова, търговска или друга правнозащитена тайна, включително след прекратяване на трудовото им правоотношение. (3) Трудовото възнаграждение на служителите на банката се определя от управителния съвет, но то не може да е по-ниско от средното възнаграждение на служители със съответни функции в други банки в страната.
Глава четвърта.
ПАРИЧНА ЕДИНИЦА, БАНКНОТИ И МОНЕТИ
Чл. 24. Паричната единица на Република България е левът, разделен на 100 стотинки.
Чл. 25. (1) Българската народна банка има изключителното право да пуска в обращение банкноти и монети. (2) Банкнотите и монетите, издадени от банката, са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения. (3) Българската народна банка осигурява печатането на банкноти и сеченето на монети, както и опазването и съхраняването на непуснати в обращение банкноти и монети и опазването и унищожаването на изтеглени от обращение банкноти и монети. (4) Номиналната стойност, съдържанието, формата и дизайнът на банкнотите и монетите, пускани в обращение от банката, се определят от управителния съвет. (5) Преди да пусне в обращение нова банкнота или монета, банката обнародва в „Държавен вестник“ и в други средства за масова информация точното й описание. (6) (Нова – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) При продажба на банкноти и монети управителният съвет може да определи цена, различна от номиналната стойност.
Чл. 26. Българската народна банка, след като съобщи чрез „Държавен вестник“ и чрез средствата за масово осведомяване, може да извади от обращение пуснати от нея банкноти и монети при заплащане на номиналната им стойност. Такива банкноти и монети след изтичане на определения от банката срок се смятат за излезли от обращение и престават да бъдат законно платежно средство.
Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Условията и редът, при които Българската народна банка и банките заменят или обменят български банкноти и монети по частична или пълна номинална стойност, се определят от Българската народна банка. (2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Българската народна банка, банките, финансовите къщи, обменните бюра и доставчиците на услуги са задължени да задържат за проверка срещу издаване на писмен документ всички попаднали при тях по какъвто и да е начин български или чуждестранни банкноти и монети, които пораждат съмнения, че са неистински или преправени. Българската народна банка е компетентната институция за предприемане на такава проверка и извършване на експертната оценка. (3) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицата по ал. 2, както и компетентните държавни органи са длъжни в срок от три работни дни да предават на Българската народна банка за извършване на експертна оценка задържаните от тях български и чуждестранни банкноти и монети, които пораждат съмнения, че са неистински или преправени. (4) Когато в резултат на експертната оценка по ал. 2 се констатира, че банкноти или монети са неистински или преправени, те се задържат от Българската народна банка, като не се заменят и не се връщат. (5) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Банките и доставчиците на услуги отделят негодните за наличнопаричното обращение български банкноти и монети. Те не предоставят на клиенти такива банкноти и монети. (6) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Банките и доставчиците на услуги предават на Българската народна банка негодните за наличнопаричното обращение банкноти и монети. (7) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Възпроизвеждане на български банкноти и монети се извършва след писмено съгласие на Българската народна банка. (8) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Българската народна банка издава наредба по прилагането на този член.
Глава пета.
ПАРИЧНИ ФУНКЦИИ И ОПЕРАЦИИ НА БАНКАТА
Чл. 28. (1) Общата сума на паричните задължения на Българската народна банка не може да превишава левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв, като левовият еквивалент се определя на основата на официалния валутен курс на лева към германската марка съгласно чл. 29. (2) Общата сума на паричните задължения на Българската народна банка включва: 1. всички банкноти и монети в обращение, емитирани от Българската народна банка; 2. салдата по сметки, притежавани от други лица в Българската народна банка, с изключение на сметките на Международния валутен фонд. (3) Брутният международен валутен резерв на Българската народна банка е равен на пазарната стойност на следните активи на банката: 1. притежаваните банкноти и монети в свободно конвертируема чуждестранна валута; 2. средства в свободно конвертируема валута, притежавани от Българската народна банка по сметки в чуждестранни централни банки или в други чуждестранни финансови институции, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг; 3. притежаваните от Българската народна банка специални права на тираж на Международния валутен фонд; 4. притежаваните от Българската народна банка дългови инструменти, емитирани от чужди държави, централни банки, други чуждестранни финансови институции или международни финансови организации, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг и които са платими в свободно конвертируема валута, с изключение на дълговите инструменти, дадени или получени като обезпечение; 5. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) салдото от вземанията и задълженията по форуърдни сделки или сделки с уговорка за обратно изкупуване на Българската народна банка, сключени със или гарантирани от чуждестранни централни банки, публични международни финансови организации или други чуждестранни финансови институции, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг, както и фючърси и опции на Българската народна банка, задължени по които са чуждестранни лица и плащането е в свободно конвертируема чуждестранна валута; 6. (изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) притежаваното монетарно злато.
Чл. 29. (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка. (2) Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз-еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса по ал. 1 по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така определеният курс се обнародва в „Държавен вестник“ от Българската народна банка.
Чл. 30. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) При поискване Българската народна банка е длъжна да продава и да купува без ограничения на територията на страната евро срещу левове на основата на спот валутни курсове, които не могат да се отклоняват от официалния валутен курс с повече от 0,5 на сто, включително начисляваните такси, комисионни и други разходи за клиента.
Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Българската народна банка може да предприема всички необходими действия, свързани с придобиване, притежаване и продажба на брутни международни валутни резерви по чл. 28, ал. 3. (2) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Българската народна банка инвестира своите брутни международни валутни резерви в съответствие с разумните инвестиционни принципи и практика, като инвестициите в ценни книжа могат да бъдат само в ликвидни дългови инструменти в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 3, т. 4. (3) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Левовата равностойност на брутните международни валутни резерви, с изключение на тези по чл. 28, ал. 3, т. 3 и 6, деноминирани в различни от евро валути, не може да е по-голяма, съответно по-малка, с повече от 2 на сто от левовата равностойност на всички парични задължения на Българската народна банка, деноминирани в тези валути. (4) Общата сума на задълженията по заеми, ползвани от Българската народна банка, които са деноминирани и платими в чуждестранна валута, не може да бъде увеличавана, ако в резултат от това увеличение техният размер надвишава 10 на сто от активите на Българската народна банка към момента на последния обнародван баланс. (5) Ограничението по ал. 4 не се отнася за изменението на сумата на задълженията на Българската народна банка към Международния валутен фонд.
Чл. 32. Българската народна банка има право да извършва: 1. кредитни операции срещу обезпечение; 2. сделки с благородни метали; 3. сделки с чуждестранни валути; 4. сделки с депозити и финансови инвестиции; 5. операции, свързани с платежния оборот; 6. комисионни сделки; 7. банкови сделки с чужбина.
Чл. 33. (1) Българската народна банка не може да предоставя кредити на банки освен в случаите по ал. 2. (2) При възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система, Българската народна банка може да предоставя кредити в левове на платежоспособна банка за срок не по-дълъг от 3 месеца, ако те са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързо ликвидни активи. Условията и редът за отпускане на тези кредити, както и критериите за установяване наличието на ликвиден риск се определят с наредба на Българската народна банка. (3) Предоставяне на кредити по ал. 2 може да се извършва само до размера на превишението на левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв спрямо общата сума на паричните задължения на Българската народна банка.
Чл. 34. Ако кредитът срещу обезпечение не бъде върнат в срок, Българската народна банка има право без съдебна намеса да продаде полученото обезпечение. От реализираните от продажбата суми се удовлетворяват всички вземания на банката относно кредита, лихвите и разноските, а разликата се отнася по текуща сметка на кредитополучателя.
Чл. 35. Българската народна банка обявява основния лихвен процент за съответния период съгласно определена от управителния съвет методика и го обнародва в „Държавен вестник“.
Чл. 36. (1) Всички нереализирани печалби на банката, възникващи от изменения в оценката на банковите активи или задължения в злато или изразени в злато или в чуждестранни валути в резултат от промяна в цената или в обменните курсове на златото или чуждестранната валута по отношение на лева, се отнасят по специална резервна сметка. Освен за целите по ал. 2 сумите по тази сметка могат да се използват и за покриване на други загуби на банката. (2) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Загубите, възникващи от промените по ал. 1, се погасяват със средства по специалната резервна сметка и по фонд „Резервен“.
Чл. 37. Българската народна банка може: 1. да купува и продава златни монети, кюлчета или други благородни метали; 2. да купува, продава или сключва сделки в чуждестранна валута, като използва за тази цел всички средства, обичайно ползвани за такива сделки; 3. да открива и поддържа сметки при международни финансови институции, централни банки и други финансови институции извън страната; 4. да открива и поддържа сметки и да действа като представител или кореспондент на международни финансови институции, централни банки и други финансови институции извън страната.
Чл. 38. Българската народна банка приема за съхранение при условия, определени от управителния съвет, благородни метали, ценни книжа и други ценности. Тя има право да прекрати едностранно задълженията си на депозитар, като уведоми с писмено предизвестие от 14 работни дни депонента, след което може да прехвърли за негова сметка и риск неизтеглените от съхранение ценности в общите публични складове.
Чл. 39. (1) (Доп. – ДВ, бр. 49 от 1998 г., доп. – ДВ, бр. 39 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Българската народна банка приема от банките, от Министерския съвет, от министерства и други ведомства, от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа, от международни финансови институции, от институции и органи на Европейския съюз, както и от общини парични депозити по текущи или срочни сметки при условия, обявени от управителния съвет. (2) Банката може да отклони искане за откриване на текуща или депозитна сметка, както и да закрие такава сметка след писмено предизвестие до титуляра със срок 14 работни дни, без да обяснява причините за своите действия. (3) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г.) При определени от нея условия Българската народна банка може да открива сметки на първични дилъри на държавни ценни книжа, на лица, поддепозитари на държавни ценни книжа, и на други лица, определени от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка по реда на наредбата по чл. 36, ал. 1 от Закона за държавния дълг.
Чл. 40. (1) С цел да улесни безналичните плащания Българската народна банка може да организира и управлява платежни системи и клирингови служби, както и да издава наредби, уреждащи създаването и функционирането на такива системи и служби. (2) Банката има право като комисионер да извършва инкасови сделки.
Глава шеста.
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С БАНКИТЕ
Чл. 41. (1) Българската народна банка: 1. определя с наредба задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да поддържат при нея, метода за изчисляването им, както и условията и случаите за плащане на лихва върху тях; 2. утвърждава с наредба други условия и изисквания за поддържане стабилността на кредитната система. (2) Банка, която не поддържа определените задължителни минимални резерви, заплаща наказателна лихва върху сумата на недостига за времето до неговото покриване в процент не по-голям от двойния размер на основния лихвен процент на Българската народна банка.
Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Българската народна банка съставя платежния баланс и води паричната и лихвената статистика, както и статистиката на финансовите сметки на страната. За целта всички държавни и общински органи и юридически и физически лица са длъжни да представят на Българската народна банка информация по определен от нея ред.
Глава седма.
ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА И ДЪРЖАВАТА
Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) (1) Българската народна банка действа като фискален агент и депозитар на държавата въз основа на сключени договори и при пазарни условия и цени на услугите. (2) Като фискален агент и депозитар на държавата Българската народна банка: 1. извършва банковото обслужване на сметките и плащанията, включени в системата на единната сметка, от името и за сметка на Министерството на финансите; 2. събира и предоставя на Министерството на финансите периодична информация за сметките на бюджетните предприятия в банки в страната; 3. действа като агент по държавни дългове и по дългове, гарантирани от държавата; 4. може да извършва и други договорени с министъра на финансите дейности. (3) Като агент по държавни дългове Българската народна банка води сметки за държавни ценни книжа, които се регистрират по приобретатели на дълга. (4) Българската народна банка може да действа като упълномощен представител на Министерския съвет за цели и при условия, определени от нея и от Министерския съвет.
Чл. 44. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) При упражняване на правомощията и изпълнение на задълженията си по този закон Българската народна банка, управителят и членовете на управителния съвет са независими и нямат право да искат или да приемат указания на Министерския съвет и на други органи и институции. Министерският съвет и другите органи и институции нямат право да дават указания на Българската народна банка, на управителя или членовете на управителния съвет.
Чл. 45. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) (1) Българската народна банка не може да предоставя кредити и гаранции под каквато и да е форма, включително чрез придобиване на дългови инструменти, на Министерския съвет, на общините, както и на други държавни и общински институции, организации и предприятия. (2) Алинея 1 не се прилага за кредитиране на държавни и общински банки в случаите по чл. 33, ал. 2. (3) (В сила до 01.01.2007 г.) Българската народна банка може да предоставя кредити на държавата за сметка на покупки на специални права на тираж от Международния валутен фонд, предоставени от управителния съвет при следните условия: 1. решението на управителния съвет да е взето не по-късно от 7 дни след датата на съответната покупка на специални права на тираж от Международния валутен фонд; 2. срокът за ползване на заема от държавата е до 90 дни след датата на съответната покупка на специални права на тираж от Международния валутен фонд; 3. плащанията по главницата и лихвите се извършват в срокове не по-късно от датите, на които следва да се извършват съответните плащания от Българската народна банка към Международния валутен фонд, и в необходимите за плащанията размери. (4) (В сила до 01.01.2007 г.) След изтичането на срока по ал. 3, т. 2 правото на държавата върху неизползваната част от разрешения кредит се погасява.
Глава осма.
ОТЧЕТНОСТ И БАЛАНС
Чл. 46. Българската народна банка води счетоводство по Закона за счетоводството и в съответствие с утвърдените международни стандарти.
Чл. 47. Финансовата година на Българската народна банка започва на 1 януари и завършва на 31 декември.
Чл. 48. (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Разходите на Българската народна банка се извършват съобразно годишния бюджет, приет от управителния съвет и обнародван в „Държавен вестник“. (2) Разходите по управлението се извършват по решение на управителя или на упълномощен от него подуправител. (3) Отчетите по бюджетните разходи на банката се проверяват от Сметната палата, която изготвя специален доклад за резултатите от проверката. Отчетът по бюджетните ра